Искра Чернева

На 27 август на морената пред Народния театър в София се състоя тържествена церемония по повод навършването през тази година на юбилейните 130 години организирано туристическо движение в България. Именно оттук на 27 август 1895 година тръгват към Черни връх група ентусиасти, организирани от големия български писател, публицист, юрист и общественик Алеко Константинов. В броя на в. „Знаме“ от 23 август същата година той  публикува специална покана за изкачване на Черни връх на 27 август, неделя. Отзовава се интелектуалният елит на София, идват юристи, учители, лекари, министри, хора на перото –  общо около 300 души. С този първи поход до най-високия връх в короната на София – „Витоша“, те слагат началото на организирания туризъм у нас.

„Умоляват се софийските любители на българската природа да заповядат в неделя, на 27 август, на Черни връх на Витоша, гдето точно в 12 часа през деня ще се открие заседание за състоянието на един клуб на българските туристи. Поканата се отнася до всички любители, навършили 20-годишна възраст. От няколко любители пешеходци.“ Така започва статията му и продължава с още по-настоятелен призив за полагане началото на истинското опознаване на красотите на любимото отечество: „Не помня Вазов ли или друг някой е написал: „Господа, изучете България, за да я обикнете.“ Е, вярвайте Бога, няма по-света истина от изразената в тези думи. Изучете България! Но богатствата и хубостите на България не се изучават по географическите карти, нито с разходки на файтон по гладките шосета, нито от прозорците на железничните вагони… Не тук, не, а в девствените лесове, в едва пристъпните скали, в дооблачните върхове, около вечните снегове, при горните езера, до островърхите тронове на дивите кози, при жилищата на сърните и елените, около кристалните потоци със сребриста пъстърва, в царството на орлите и многократните екове - там, там е хубавата, дивната, омайната майка България… От върховете на Мусала, на Попова шапка, на Еленин връх, на Черни връх иска ти се да имаш един гръмотевичен глас, па да викнеш: „Братия, напуснете навреме вашата жажда за злато, вашата жажда за власт, вашето суетно стремление за първенство, вашето ядовито перо, напуснете меките постелки, излезте из димните кафенета, из прашните улици, напуснете за няколко дни града и дойдете тука, на тази височина от 2500 метра, изпитайте поне за кратко време едно истинско чисто наслаждение и вий ще се преобразите, вий ще станете по-добри, по-здрави, по-уравновесени, по-жизнерадостни.“ Следва и създаването на първото туристическо дружество, а по-късно и на първите планински хижи.

Но животът на Алеко, за съжаление, приключва твърде нелепо и рано. Той е застрелян по грешка вместо съпартиеца му Михаил Такев. По някаква ирония на съдбата перото му замлъква точно  на 23 май – ден преди честването на Светите братя просветители Кирил и Методий (по стар стил датата е 11 май, деня, в който църквата ни почита Светите братя). На 27 август винаги си спомняме и за него – Щастливеца, за силата на неговия талант, за непримиримия му дух, за саркастичния му и по своему интелигентен поглед към живота: „Че съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие.“

Събитието уважиха Красимир Премянов – председател на СТДБ, Зорница Радонова и Искра Чернева. Те поднесоха цветя в памет на големия патриот.