Михаил Димитров, Председател на ТД „Тракия“, Любимец

В края на 2024 г. Исторически музей – Свиленград организира пътуване до Република Гърция. Ученици от гимназиите в Свиленград и Любимец посетиха селата Орменио (Чермен), Протоклиси (Башклисе), Пеплос (Мерхамли) и гр. Александруполис. Някои от младите хора видяха за пръв път родните места на своите предци, посетиха църкви и местности, станали свидетели на едни от най-страшните събития в новата българска история. Вдъхновени от видяното, те взеха участие в конкурса за есе или разказ на тема „Ако бях бежанец, както моите предци преди сто години“, организиран от Исторически музей - Свиленград

„В началото на 20-ти век Балканите са място на нестихващи конфликти и политически сътресения. Принудителните изселвания и културната асимилация са част от ежедневието на българите от Одринска Тракия и Егейска Македония. Османската империя се опитва да задържи контрола си над тези земи. За много семейства това означава разделение, страх и отчаяние. Хората напускат родните си места, за да не ги видят никога повече.“  Така започва есето на Гергана Митева от гр. Любимец, спечелило първо място. Участници от цялата страна, разделени в две възрастови групи, припомниха епизоди от най-трагичните страници от историята на българите от Одринска и Беломорска Тракия. Съдбата на хиляди бежанци и десетки лични истории върнаха спомена от безвремието между двете балкански войни, развълнуваха присъстващите и хвърлиха мост към настоящето и съдбата на съвременните бежанци.

Три първи награди и четири грамоти за отлично представяне в националния конкурс спечелиха талантливите ученици от СУ „Желязко Терпешев“ - Гергана Иванова Митева, ученичка от XII а клас, Антония Вескова Тонева - XII а клас и Антоан Ангелов Видев от Х а клас. Есетата им развълнуваха многобройната публика и предизвикаха фурор от емоции. Журито прочете и откъси от есетата на Николета Бамбалова, Никол Господинова, Мария Пелтекова и Йордан Атанасов, също възпитаници на гимназията в град Любимец.

Въпреки нелеката съдба на своите близки, младите хора завършват позитивно своите истории. Антония Тонева обобщава: „Животът е много странно и интересно нещо. Преплита съдбите на хората и те дори не разбират какво се случва… Ами ако Ньойският договор никога не беше подписан? Щях ли да съществувам сега и да ви разказвам това?  На тези въпроси може би никога няма да получим отговор. Едно събитие може да промени съдбата на поколения напред. Един различен полъх на вятъра и всичко може да се промени. Точно за това животът е толкова интересен, защото е непредвидим“.

Всички разкази и есета, участвали в конкурса, ще бъдат отпечатани в книга, която ще съхрани родовата памет на тракийските бежанци.