Текст и снимки: Деляна Ковачева-Нейкова - председател на секция с. Дъбово, общ. Мъглиж при Тракийско дружество „Одринска епопея“,  Стара Загора

Ние, Тракийско дружество „Одринска епопея“ – гр. Стара Загора, предприехме пътуване, посветено на 112-ата годишнина от геноцида над тракийските българи в Беломорска и Одринска Тракия. 

Първата ни спирка бе гр. Гоце Делчев, където се поклонихме пред паметника на великия революционер. Гоце Делчев е човек с необикновена сила на духа – учител, войвода и визионер, който вярва в свободата и братството между народите. Делото му вдъхновява поколения българи да отстояват своята идентичност и да се борят за справедливост. Нашият поклон пред неговия паметник е не само жест на признателност, но и обещание, че няма да забравим идеалите, за които той е отдал живота си. 

Следващата ни спирка бе гр. Солун, където се поклонихме в църквата „Свети Великомъченик Димитър“ – един от най-големите и най-почитани християнски храмове на Балканите. Тук се пазят мощите на свети Димитър Солунски – небесния закрилник на града, воин и мъченик за Христовата вяра. Атмосферата вътре ни обгърна с особена тишина и сила. И макар векове наред храмът да е бил свидетел на разрушения, пожари и превратности, той е устоял, както устоява и нашата вяра. За нашето поклонение това бе среща със светостта и възможност да почувстваме духовната връзка, която ни свързва с хилядолетната история на православието и с борбите на нашия народ за запазване на вярата.

Следващото ни преживяване в Солун беше пътуване с кораба Arabella. Този красив дървен съд, построен през 1935 година, е преживял превратностите на времето – от търговски кораб, през военен съд във Втората световна война, до почти пълно унищожение от пожар. Днес Arabella е възроден и обявен за исторически плавателен съд – един истински „феникс“ на Егейско море. Докато отплавахме от брега, Солун се разкри пред нас в най-красивата си светлина. Морето ни носеше тишина и свобода, а корабът – усещането, че сме част от неговата дълга история. Пътуването с Arabella бе среща със силата на морето и красотата на живота.

Посетихме един от най-разпознаваемите символи на града – Бялата кула. Висока и внушителна, тя е пазител на крайбрежието от векове. Някога част от градските укрепления, през вековете е била използвана и като затвор, а стените ѝ пазят много тежки истории. За нас, българите, Бялата кула има особена болка и значение. Именно тук, през 1863 година, турците хвърлят в тъмница и изтезават легендарния български войвода Капитан Петко Войвода. Той издържа мъченията с твърдост и вяра, оставайки завинаги символ на свободния дух. Стоейки пред кулата, почувствахме, че не гледаме просто туристическа забележителност, а жива памет за борбата и жертвите по нашия път към свобода.

Следващата ни спирка бе град Серес – град, близък по километри, но още по-близък до сърцата ни. Разхождайки се из улиците му, усещахме пулса на историята – славата и паденията, надеждите и разочарованията на българите, които векове наред са живели тук. Серес, разположен в плодородната долина на река Струма, винаги е бил кръстопът на култури. Крепостта „Кулас“, която и днес се извисява над града, пази спомена за византийски императори, български царе и османски паши. През Средновековието градът влиза в пределите на България при цар Калоян и достига разцвет при Иван Асен II. По-късно идват загубите, но и нови надежди. Във времето на османското владичество българите в Серес не забравят езика и вярата си – строят училища, подкрепят Българската екзархия и дори в най-тежките години продължават да се борят за просвещение. В края на XIX и началото на XX век Серес се превръща в средище на революционен дух – там действа Серският революционен окръг на ВМРО, воден от Яне Сандански. В домовете на обикновени хора пламва искрата на борбата за свобода. Историята на града е белязана и от големи изпитания. През Балканските войни българската армия влиза в Серес, но скоро след това идват гръцките войски и оставят града в руини. По време на Втората световна война, за кратко, тук отново звучи българската реч в училищата, но през 1944 г. нашето присъствие приключва завинаги.

Днес Серес е модерен гръцки град, но всеки камък пази следите от нашата обща история. Може днес да е в пределите на друга държава, но завинаги остава част от нашата духовна география. А ние, българите, продължаваме да носим паметта за него – като за град на съдба и спомени, вплетени в българската душевност.