Д-р Ваня ИВАНОВА

На 25 ноември се навършиха 76 години от смъртта на войводата Димитър Петков Маджаров, спасителят на тракийци.

Роден е в село Мерхамли (днес в Гърция). От ранна възраст става част от ВМОРО. Участва  в Илинденско-Преображенското въстание като четник в Малкотърновско и Лозенградско.

Доброволец е в Балканската война през 1912 г. 

След края на Междусъюзническата война, когато турците издевателстват над българите в Източна Тракия, обезбългарена чрез избиване и прогонване на тракийци, Димитър Маджаров оглавява чета, която заедно с четата на Руси Славов, защитава българското население при Дедеагач (дн. Александруполис) и Фере, спасявайки над 12 000 български бежанци. В търсене на спасение от турските жестокости, те тръгват към майка България. По пътя са подлагани многократно на жестока сеч от турския потери. Походът продължава седем дни и на 4 октомври 1913 г., в близост до село Ятаджик (дн. Маджарово) рано сутринта ги посреща засада от башибозук. В този ден се водят най-големите сражения. Четите спасяват част от населението. След засадата уплашените жени и деца тръгват надолу по дерето под връх „Чаталкая“, за да преминат р. Арда, която в този момент е граница на България. Там попадат под обстрела на картечница, която става причина за кръвопролитната смърт на хиляди тракийци по пътя им към живота. В страшната трагедия загиват над 2000 души, част от които са жени и деца, избити и удавени в р. Арда. Останалите са  спасени благодарение на Димитър Маджаров и Руси Славов. В мразовития месец октомври реката е пълноводна и с дни влачи труповете на загиналите, а от кръвта им водата потича червена, безпощадно повличайки част от децата и по-възрастните хора, които се опитват да преминат през нея. Димитър Маджаров подава от ръка на ръка дечица. За да прекосят реката хората се хващат за ръце и заедно да се опитат да се спасят. От другия край на реката ги очакват български граничари, които помагат на бежанците.

През 1928 г. по инициатива на младежко-културно благотворително дружество „Тракия” в памет на загиналите българи тракийци през 1913 г. се организира за първи път събор-поклонение край с. Ятаджик, който се превръща в традиция до днес. През същата 1928 г. Димитър Делибозов, който учителства в Ятаджик, организира събиране на човешки кости със своите ученици, за да бъде направен общ гроб на загиналите. По спомени на очевидци гробът е бил направен на 15-20 метра югоизточно от сегашния паметник. В началото на 1949 г. Тракийската организация взема решение за построяването на паметник, в чието изграждане се включва цялото население на Ятаджик.

В пантеона са преместени намерените кости на загиналите, а върху паметника са изписани имената на войводите Димитър Маджаров и Руси Славов. Откриването на паметника, изграден по проект на арх. Д. Дяков, става на събора през последната неделя на септември 1949 г. в присъствието на войводата Димитър Маджаров. Той разказва за трагичните събития през 1913 г. Три месеца по-късно умира, но името и делото му продължават да живеят в паметта на тракийци и на всички признателни българи.

През 1959 г., в знак на признателност към тракийския войвода село Ятаджик е преименувано на Маджарово,  а през 1974 г. е обявено за град.

Национално тракийско поклонение „Ден на тракийската памет” в Маджарово, организирано от Съюза на тракийските дружества в България и община Маджарово,  всяка година събира стотици потомци на тракийци. Историята на поклонението като един от символите на паметта и незабравата е написана с кървави букви, които трудно подреждат думи, за да опишат болката, мъката и скръбта, белязали съдбата на потомците на тракийските бежанци. Те почитат своите предци, сред които видно място заема спасителят Димитър Маджаров.

Димитър Маджаров е делегат от Тракийската организация в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която е сключен Парижкият мирен договор през 1947 година.

Тракийският войвода умира на 25 ноември 1949 г. в Кърджали.