Разговор на Милена Воденичарова с Ваня Иванова

В навечерието на 130-ата годишнина от началото на организираното тракийско движение в България, в ефира на „Нашият ден“ гостува Ваня Иванова – главен редактор на вестник „Тракия“. Тя говори за историята на движението, съдбата на тракийските българи и усилията за съхраняване на паметта и защитата на техните права.

По думите ѝ значението на годишнините е свързано с паметта за мисията и ролята на тракийската организация, както и със съдбата на тракийските българи, които повече от 113 години чакат решаване на своя проблем. Иванова подчертава, че тракийският въпрос е част от българския национален въпрос.

Тя припомня, че организираното тракийско движение започва през 1896 година със създаването на дружество „Странджа“ във Варна от братя Драгулеви и капитан Петко войвода. След Берлинския конгрес Тракия и Македония остават в границите на Османската империя, а по-късно съдбата на тракийските българи става особено тежка.

Иванова посочва, че през 1913 година войските на Османската империя навлизат в българските предели, обезбългаряват Източна Тракия и отнемат земите и имотите на тракийските българи. Част от хората бягат, други са избити.

След Първата световна война Източна Тракия остава в границите на Турция, а Западна Тракия – в Гърция.

През 1918 година тракийците създават своя непартийна организация „Тракия“, а по-късно са основани Тракийският младежки съюз, Тракийският женски съюз и Тракийският научен институт. След 1934 година организацията е забранена, а през 1977 година Съюзът на тракийските дружества в България е разпуснат.

След 10 ноември 1989 година тракийците възстановяват своята организация. Според Иванова основната ѝ цел е защитата на интересите и правата на тракийските българи, включително и като въпрос за човешки права. Тя отбелязва, че Европейският парламент е приел решение, според което приемането на Турция може да стане само след решаване на имуществените права на тракийските българи и техните наследници, но въпросът остава нерешен.

По думите на Иванова съдбата на тракийците е съдба на бежанци, разделени семейства и загубени домове. Затова една от основните задачи на Съюза на тракийските дружества в България е съхраняването на паметта чрез събори-поклонения и тракийски фестивали. Сред тях са Денят на Тракия, Денят на тракийското дете на Илиева нива и поклоненията на Петрова нива.

По повод напрежението около богослуженията в българските църкви в Одрин Иванова заявява, че се води политика за налагане на богослужение на гръцки език, въпреки че църквите са възстановени със средства на българската държава и на Съюза на тракийските дружества в България.

Тя посочва, че ръководството на Съюза е подкрепило решението църквите да бъдат затворени за богослужение на гръцки език. Иванова допълва, че през март 2025 година е внесена петиция до българския патриарх с настояване за богослужение на български език или на два езика в българските църкви в Одрин, но до момента няма решение по въпроса.

Чуйте разговора на Милена Воденичарова с Ваня Иванова в „Нашият ден“. https://bnrnews.bg/hristobotev/post/468053/trakiyskite-balgari-i-borbata-za-prava-i-pamet