УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
СКЪПИ ПОТОМЦИ НА МАЛОАЗИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ,

Приемете най-искрените ми поздрави, както и на Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества в България, по повод на събора, посветен на 100 годишнината от завръщането на малоазийските българи в с. Свирачи.

Днес ние сме тук, за да си спомним за нашите предци, които идват от Турция със съхранено българско самосъзнание, със съхранени език, традиции и обичаи.

100-годишнината от завръщането на дедите ни през 1914 година от Мала Азия е  спомен и вричане към паметта на тези, които са били принудени да напуснат дом, да отрежат корени и да ги пренесат тук, за да имаме историческа памет.

До Балканската война селото е населено изключително с турци и гърци. След войната, през 1914 година, гръцкото и турско население напускат селото и на тяхно място се заселват българи бежанци от Мала Азия - населяващи до момента различни села в района от Чанаккале до Балъкесир (Република Турция). В Свирачи се заселват предимно българи от селата Коджапънар (Балъкесир) и Боашехир (Бига) в Мала Азия.

След войната е подписана спогодба между България и Турция и е направена размяна на малцинства. Едни от корабите акостира на Черноморското крайбрежие, а бежанците, завърнали се с тях, се заселват в Бургаско и Варненско. Други кораби акостират в Дедеагач (сред тях и свираченци) и пътуващите с тях се заселват в Беломорска Тракия.

След края на войната настанените в Беломорска Тракия (тогава българска) се изместват и заселват по-късно в района на настоящата община Ивайловград, включително в с.Свирачи.

Селото е заварено пусто -  без училище, без читалище, запазена е била само църквата „Св. Димитър“ и параклисът „Св. Парашкева“. Първите години от живота на наскоро преселилите се жители на Свирачи са свързани с преодоляването на много трудности - различни условия на живот, много семейства са разделени, не достигат средства за препитание.

Благодарение на трудолюбието си, новите жители построяват училище до четвърто отделение, а по късно построяват ново голямо училище.
За да отбележат годишнината, признателните потомци всяка година през август в селото  провеждат традиционен събор по повод на завръщането на дедите им след гоненията в Турция през 1914 г.. Събор, подпомогнат от Община Ивайловград, за което благодарим!

Родовите връзки между Ивайловград и Мала Азия не са прекъсвали никога и голяма част от днешните жители знаят откъде започва рода им, къде е бил в Мала Азия и къде са се върнали, за да изграждат новия си живот.

В тяхна чест се изявяват певци и инструменталисти, възстановят се традиции, вдъхновени от творчеството на родния гений, за да утвърдят връзката, която и до днес е жива -  между талантливия български народ и неговите изконни корени.

Всичко това спомага  днешният празник да се превърне във емблема  на родовата памет, която ние, тракийци, високо ценим и съхраняваме.

На добър час и нека помним, че българското народно творчество, история и етнография са нашето безценно духовно наследство, което ще пребъде във времето, защото е единение с историята на рода ни. А това е най-яркото доказателство за жизнеутвърждаващата сила на българщината и националното самосъзнание.

Кр. Премянов
Председател на СТДБ