Представители на ръководството на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ), водени от председателя Красимир Премянов, посетиха родното място на Капитан Петко войвода - Есими (Доганхисар), Северна Гърция. В делегацията участваха посланик Илко Шивачев - член на ЦР на СТДБ и членовете на Върховния комитет на Съюза д-р Ваня Иванова - главен редактор на в.  „Тракия“ и Мария Божкова - зам. - председател на Софийското тракийско дружество.

Селото е  разположено в Дедеагачката планинска област, част от Югоизточните Родопи. Диалектното му название е Дуганасър, а литературното - Доганхисар -  сложна дума от две части с турско значение: доган (орел) и хисар (крепост). По време на османското владичество Доганхисар е чисто българско село, един от основните центрове на разселване на българи в Западна и Източна Тракия.

През Възраждането Доганхисар е едно от селата в Западна Тракия с най-силен български дух. През 1844 г. в него е роден Петко Каракирков (18.12.1844 – 07.02.1900), известен като Капитан Петко войвода - български национален герой и крупна историческа личност, която се издига до най-възвишения идеал за свобода, за независимост на България и за мир на Балканите.

До 1912 г. населението в селото живее в девет махали, които носят имената на местните  родове: Баталан, Куртова, Крайнова, Карасанова, Милушева, Бакшова, Сапунарова, Черкезова, Каравълкова. Главен поминък е животновъдството – отглеждали овце, кози и едър рогат добитък. Част от семействата се занимавали с бубарство и пчеларството.

В североизточната част на средищния площад в селото се намира църквата „Св. Богородица“, построена през 1835 г. На 28 август, когато се чества празника на храма, се организирал събор, на който се стичали гости от съседните български села.

Жителите на селото участват активно в съпротивата срещу османската власт, организирана от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1902 г. Доганхисар става средище на Дедеагачкия околийски комитет на организацията и трима доганхисарчани - Георги Пъндъров, Грозю Чолаков и Коста Ласков, влизат в създадения петчленен комитет.

При избухването на Балканската война през 1912 г. няколко души от селото стават доброволци в Македоно-одринското опълчение. Доганхисар играе ключова роля в съдбата на българите от Западна Тракия по време на трагичните събития през 1913 г. На 29 юли в селото пристига войводата Димитър Маджаров, събира общинското ръководство и старейшините, и заявява: „В момента ние не сме поданици нито на султана, нито на Фердинанд - оставени сме на произвола на съдбата. Предлагам село Доганхисар заедно със селата, които влизат в състава на общината, да обявим за самостоятелна държава, която ще наречем „Република Доганхисар“. Тя ще се управлява от тричленка начело с кмета на Доганхисар - Ангел Карамитрев.“

С помощта на войводата Димитър Маджаров доганхисарци организират защитата си и подпомагат организирането на отбраната на околните български села. По молба на кмета на Сачанли те изпраща пушки и патрони на тракийци в селата Сачанли и Манастир. Доганхисарци дават подслон и организират изхранването на бягащото население от разорените от османците села. След погрома над Манастир и Сачанли, на 4 и 5 септември, идва ред и на Доганхисар. Селото е нападнато на 9 септември, но силите са неравни. Ангел Карамитрев бие църковната камбана - сигнал тракийци да напуснат къщите си и да бягат към Дедеагач. Турският аскер съсича с ятаганите си  хората, които среща  по пътя си и опожарява Доганхисар. Храмът „Св. Богородица“ също е засегнат от пожара. Част от доганхисарци намират спасение в старите предели на България.

Днес в Доганхисар, в близост до църквата е построен хотел „Сафари”, чиито собственици са Анастасиадис Продромос и  Хрисула, която е с български корени (баща й е от село Ефрем, а майка й - от харманлийското село Орешец). Родът на Анастасиадис Продромос (Макис) се заселва тук през 20-те години на ХХ в. В началото на 90-те години Анастасиадис Продромос става кмет на селото.

На 6 юни т.г. представителите на Съюза на тракийските дружества в България се срещнаха  и разговаряха с Анастасиадис Продромос, чиято любов към Капитан Петко войвода е пословична. Той я обяснява с факта, че Войводата се е борил за свободата на българи и гърци от османско владичество. С болка споделя, че поставеният в двора му паметник на Петко войвода е откраднат от човек с комерсиални подбуди. Показва ни  землището на имота си. В него има празно място, на което, според него, някога се е намирала родната къща на капитана. С гордост ни отваря вратите на хале, което е приспособил за музей, в който могат да се видят портрети на Капитан Петко войвода, на видни български възрожденци и революционери като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Сава Раковски, Ангел Кънчев, Георги Бенковски и др.

Двустранната среща премина в конструктивен дух. Обсъдени бяха възможностите за сътрудничество, които подлежат на одобрение от ръководството на СТДБ.

Сн. Част от музея