Руска Драганова

През годините тракийските бежанци и техните потомци пренасят със себе си не само болката от изгубения дом, но и песните на своите села, мелодиите на родния край, танците, обичаите и езика на своите предци, които най-силно се изразяват в народната песен. Това са 130 години памет, дух, непреклонност и история, която продължава да звучи в песен и с бъдеще.

По повод тази годишнина ТД „Одринска епопея“, Поморие с председател Ана Тодорова проведе на 02.09.2026 г. празничен концерт, превръщайки сцената в празник на живота, на културата и на духовната сила на тракийските българи. Той бе уважен от много граждани и гости на града, а кмета на община Поморие инж. Иван Алексиев поднесе кошница с цветя в знак на уважение и почит към тракийци. На една сцена се събраха историята и настоящето. В песните на група „Тракийка“ към ТД „Одринска епопея“ с ръководител Дора Арбова, както и в изпълненията на солистите Георги Драганов, Руска Драганова и Иванка Ангелова оживяха старите тракийски села и се видя бъдещето на една традиция, която не е позволила на времето да я заличи. Съпроводът на гъдулка от Ангел Ангелов придаде на изпълненията жизненост, топлина и усещане за българска традиция. Децата от група „Щурче“ към СУ „Иван Вазов“ с вокален педагог Елена Коева, изпълниха народни песни, създавайки пъстра, емоционална и вълнуваща атмосфера. Така песента стана мост между поколенията. Тракийската песен не е само фолклорно произведение, чрез нея младото поколение се докосва до живота на техните предци. Концертът завърши с красиви български хора като символ на единство в народната ни традиция.

Друга дейност във връзка с юбилейното честване бе организираната и проведена през месец август творческа работилница „Природен колорит“ за учениците от група „Щурче“, които заедно с песента моделираха творби за природата с растителни пигменти. Всяко дете, участвало в тази инициатива получи грамота, показващо, че тракийското наследство не е само спомен за миналото, а жива култура, която продължава да се развива.

130 години организирано тракийско движение ни напомнят, че историята не се съхранява сама. Нужни са хора, които да я разказват. Нужни са деца, които да научат песните на своите деди.

Защото Тракия не е само история. Тракия е песен. Тракия е памет. Тракия е хоро. Тракия е гласът на предците, който продължава да се чува и днес.